Evren (Еврен)

Тези, при които отиваш, не ще ти кажат думите, що чу от мене. Те не знаят моя език: те не знаят езика на обичта

Те ще напълнят със злато светилника над ложето ти и с пъстри ветрила ще прокудят от снагата ти благовонния лъх на моите целувки

Те ще премаляват от звъна на твоите гривни и ще паднат като мъртви пред сиянието на взора ти. Но никой не ще ти каже: „Ти ставаш моя песен.“

Бурята на очите ти ще прегази много души, но никой не ще ти каже думите, що чу от мене. Те не ще ти промълвят: „Ти си наш сън.“

Късно е. Върви при тях

Покажи ми твои тъмни пътеки
Аз знам, че тази земя е моя душа и твоя храм

(Духът ти вика ни)

При чиста зора

Вярата в мен се погуби
И тъмни мъгли ползвах за лице
Душа ми на поле обесена виси
Там в равнинния храм

Отделяйки се от отъпканата пътека пред мен внезапно се откри искрящ небосвод приветстващ идването ми. Бях в изначалния си дом, цветовете бяха ярки, но звездите повече, а като че ли всичко около мен беше живо. Наистина се бях скрил толкова дълбоко в себе си, че предразсъдъците ми си бяха отишли, а адското в мен се бе изпарило. Нищо друго освен светлина не ехтеше в този момент. Силата и мирисът и необяснимото играеха танц пред очите, предопределен единствено от вселенското в мен. Аз вече не бях себе си , нямаше себе си, нямаше аз. Всичко беше едно
КРАСИВО
ЦЯЛО
И ИСТИНСКО

Грехът гори в пламъка на вечността