Дъжд студен
Nadezhda Zaharieva, Plamen Velinov
В самота и на тъга обрече ти сърцето ми. Къде си ти не знам сега дано си по-щастлив, дано си по-щастлив. Ти не знаеш, че в нощта плаче моята душа. И сълзите ми валят като дъжд на този свят. Този дъжд - тъжен и студен ще вали цял живот над мен. Само ти, ти единствен мой би го спрял с нежност и любов. Може би, а може би ти си сам в света суров. И може би тъгуваш ти за първата любов, за първата любов. Ти не знаеш, че в нощта плаче моята душа. И в сълзите ми валят като дъжд на този свят.
