Стига вече
Zhivko Kolev, Mihail Burgudzhiev
Няма, няма, няма всичко друг да ми диктува, искам само, искам към мечтите да пътувам. Хайде, стига вече, татко ми се мръщи, закъсняваш вечер, връщаш се по тъмно вкъщи. Знае само мама моите пътеки, вече съм голяма мисля си за дискотеки. Татко свива вежди, аз пък сълзи лея, все кроя надежди, че свободна ще живея. Малко само още няколко години, после всички нощи ще са мои, ще са сини.
