Октомври
Здравей пиленце,помня че ти обещах една песен,не планувах да е така нито пък толкова късно,но от както си тръгна от мен едва сега се пооправих.
Тръгна си!без да кажеш нищо,а аз имах толкова много да ти кажа сега искам от теб,само слушай!!
Днес е "октомври" пак започват тежките дни
Не че е минало някога,но този месец най-боли и
още не съм забравил деня на тръгването ти
Защото ден след ден все повече тежи!
Кажи ти,при колко мой грешки реши
Да отидеш и да се събуждаш във други ръце
След теб на трезва глава,не съм затварял очи
Тръгни си,но спри да ме посещаваш сънищата поне!
Как може снимките ни хем да ме убиват хем да ме държат на крак,не разбирам
Радостта ми остана само в едни малки пиксели
Днес пак ги разглеждам през изморените си очи
Чух много пити думата "за*би"
Миналото е минало,но във бъдещето тежи
Сумати рани нося,но не и проблем за мен!
Усмихнеш ли ми се ще ти се усмихна и да боли!
Ще дойде ден в който ще се видим
но няма да можем да спрем
Като двама не познати ще се разминем
чудейки се защо ли трябваше да свърши така?
Ще дойде един тежък ден
в който ще се сетиш за мен
Но тогава даже и да се върнеш,беб
не забравяй,че няма да намериш стария Ален
Пак съм пиян пред вратата ти,извинявай!
Изгубих всичко след като изгубих теб
Твоята снимка беше кама за сърцето ми, но
Всяка вечер го притисках между гърдите ми на инат.
Живея мъртъв,нямаше да е така
ако ти не беше ме прегърнала ден преди сватбата ти
Искаш да си тръгна от теб,кажи как?
Аз ако тръгна от теб ще изгубя и себе си!
Вече те забравих(извинявай, излъгах те)
мога да изгоря себе си,но не и снимките ни
Искам да си тръгна от тук,за да спра да мисля за теб
Но не мо'а да избягам от спомените ни,беб.
стената между нас,била покрита със цветя
Замръзнах пред вратата ти,но очите ми кипят
бих познал усмивката ти сред хиляди
хора
но как стана така,че теб самата не съм те познал.
Де да беше сън и да ме събуждаше с целувки сега
Вината е в мен,държал съм се в лъжите ти,
Обещай ми поне като умра да дойдеш до гроба ми
И да ми подариш от усмивките ти.